Учените откриха, че различните части на молекулата на HGH имат различни ефекти.
От всичките 191 аминокиселини беше установено, че само последните 15 аминокиселини са тези, които медиират свойствата на хормона за изгаряне на мазнини. Първоначално фрагментът е наречен HGH 177-191 или AOD 9401.
Изследователите модифицираха пептида чрез добавяне на тирозин, за да помогне за стабилизирането на молекулата, което доведе до производството на 16-аминокиселинен фрагмент, наречен AOD 9604. Това направи HGH фрагмента 176-191 по-стабилен и орално активен, за разлика от повечето други пептиди.
AOD 9604 е проучван главно в опити с животни, включващи мишки и зайци. Един от най-известните експерименти включва големи орални дози от пептида при затлъстели плъхове Zucker. Това доведе до 50% намаляване на телесното тегло само за 19 дни.
И все пак фрагментът няма други ефекти на HGH, включително повишаване на IGF-1, инсулинова резистентност или клетъчна пролиферация. По този начин съединението няма мускулно-съхраняващи и анаболни ефекти на растежния хормон.
За съжаление, клиничните изпитвания с хора са изключително оскъдни и тъй като лекарството е спряно, оригиналните доклади са предимно недостъпни.
Според изследователи, които са имали достъп до някои от данните, първото рандомизирано клинично изпитване с AOD 9604 отчита до 2,6 kg загуба на тегло при затлъстели индивиди. Участниците приемали пептида ежедневно в продължение на 12 седмици под формата на перорални капсули. Интересното е, че по-ниските дози са по-ефективни.
По този начин, HGH фрагментът 176-191 може да е в състояние да изгаря мазнини относително бързо и да доведе до малка загуба на тегло в рамките на 3 месеца.
И все пак учените съобщават също, че по-голямо проучване при 536 субекта не е успяло да установи значителна загуба на тегло след 24 седмици ежедневна употреба на AOD 9604, което е довело до спиране на продукта.
